Skip to content Skip to footer

Първата осъществена младежка инициатива на отбор АРТ БОЯДЖИИ!

Група талантливи младежи вдъхнаха нов живот на работното пространство на екипа. На изцяло доброволни начала те изрисуваха две от стените в Младежкия дом по много красив начин. Идеята се осъществи след като Доника и Михаела кандидастваха по проект за младежки инициатива към Младежки международен център-Бургас. В интервю пред нашия сайт двете момичета, които са отговорницитте за проекта, споделиха защо са решили да участват в тази дейност, отнела им немалко време, труд и усилия, но приключила с един изключително красив краен продукт, с който ние и те много се гордеем. 

 

Здравейте, момичета, бихте ли сте представили накратко…

    – Здравейте, аз съм Доника Георгиева, на 18 години от град Бургас. Занимавам се с изкуство и в момента изучавам специалността рекламна графика в НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров”. Ръководител съм на този проект и автор на самата илюстрация.

    – Здравейте! Аз съм Михаела Димитрова, също на 18 и уча в ППМГ“Акад. Никола Обрешков“. Взимам участие в този проект като помощник-ръководител и част от екипа.

 

 От колко време се занимавате с изобразително изкуство, как се запалихте по четките и боите?

(Доника): – Изкуството винаги е играело жизнено важна роля  в моя живот. Още от малка обичам да изразявам себе си чрез него. Винаги съм била любопитна в това да експериментирам и изпробвам нови техники. И до ден днешен продължавам да творя в много различни насоки на изобразителното и дигигаталното изкуство.

( Михаела ): – Винаги, още от дете съм обичала да рисувам и да се занимавам с различни изкуства. Напоследък обаче рисуването се превърна в една значима част от живота ми и смятам в бъдеще да продължа да се занимавам с това.

 

Кое ви вдъхновява или мотивира, за да рисувате?

( Доника ): – Нещата които ме вдъхновяват да създавам изкуство понякога могат да бъдат изключително абстрактни. Харесва ми да наблюдавам света около себе си и да следя начинa по който той въздейства на моето въображение.

( Михаела ): – Главната ми мотивация да рисувам е да се науча да се себеизразявам без ограничения. Рисуването ми помага да се справям психически с напрегнатото ежедневие и да дам поле за изява на вътрешния си свят. Това има връзка и с друго мое хоби, а именно, поезията.

 

– Как научихте за младежките инициативи на Младежки международен център-Бургас по които можеше да се кандидатства? Защо решихте да участвате?

( Доника ): – За самата инициатива разбрахме от екипа на Младежки международен център – Бургас. Те се свързаха с мен чрез познати и ме запознаха с възможността да бъдат изрисувани две стени в техния офис. Идеята ми се стори изключително приятна и нужна. Реших да взема участие. С Мишето заедно започнахме  огледите на пространството, формирането на проекта, изготвянето на скиците на стената и кандидатстването в конкурса за финансиране. След като идеята ни беше одобрена, веднага се заехме с това да изберем качествени материали. Вложихме много усилия и лично аз съм изключително доволна от това, което създадохме.

 

– Как се спряхте точно на тази идея, която се изрисували върху двете стени – върху тях виждаме момиче, а около нея растителни детайли?

( Доника ): – В интерес на истината, първоначално имах множество идеи. Спрях се на тази, защото истински обичам значението зад нея. Самата илюстрация е вдъхновена от голямото смокиново дърво, намиращо се във вътрешният двор на Младежки дом. За мен то е именно сърцевината на това креативно пространство. Първоначално дори си мислех да включа елементи от смокинята, но после се спрях на една идея малко по-тропическия вид на растенията. Главният мотив на илюстрацията е, че природата е близо до нас, физически и душевно.

 

– Освен вас през тези дни, когато рисувахте тук при нас, идваха и други младежи, които се включваха в дейността ви. Колко души бяхте цялата група?

(Михаела): В различните дни идваха различен брой хора, но това е напълно нормално, тъй като е лято и всеки има и други лични ангажименти. Но сме благодарни на всички, които се включиха и ни помогнаха!

(Доника):  Заедно, успяхме да създадем една изключително приятна работна среда. Благодарна съм на нашите доброволци за тяхното старание и отговорно отношение към инициативата.

 

– Какво обичате да правите през свободното си време? Рисуването ли е вашата тръпка и онова, което ви е най-на сърце?

(Доника): Смея да кажа за себе си, че съм много контрастна личност в това отношение. Винаги съм обичала да се занимавам с много и най-различни дейности. За мен изкуството е главното нещо, с което искам да продължавам да се занимавам професионално.  А в свободното си време обичам да се занимавам с пирография, фотография, свирене на китара и практикуване на flow arts.

(Михаела): И аз се занимавам с много дейности, но смятам, че именно рисуването е едно от най-важните звена в творческото ми развитие. Интересувам се от пирография, от ръкоделие, работата с различни материали като дървообработване, например. Също плета и шия, свиря на китара. Рисуването обаче сякаш обединява всичките ми занимания в едно и то е визуализацията на крайният продукт. Интересни са ми областта на интериорният дизайн и архитектурата и именно с това имам намерение да се занимавам професионално в близкото бъдеще.

 

Има ли други проекти, по които ще работите отново двете заедно? А какво ви предстои и в личен план, вие ще бъдете в 12 клас?

(Михаела): Да, и за двете ни това е последната учебна година в училище. Аз като цяло съм положително настроена към бъдещи проекти. Това което научихме е, че скоро ще бъде изградена базата на Младежки Международен Център в квартал Меден рудник. Ако ни се отвори възможност, пак бихме се заели с подобна инициатива там. Моето намерение е да остана в България и да работя в тази насока тук. Ние сме младите, и от нас зависи бъдещето.

(Доника): До сега винаги съм обичала да взимам участие в различни инициативи, но този проект е първият, който ръководя изцяло аз. За напред смятам да продължавам да реализирам успешно идеите си и да се включвам в още много конкурси и проекти.  

Планът ми е да продължа обучението си в България. В бъдеще желая да изградя кариера в графичния дизайн и фотографията. За мен чрез дизайнът съвсем умело може  да се създава символика, която да достигне до всеки един човек. В него няма езикови бариери и затова той може да бъде наречен „езикът на новото време”. Вярвам в силата на нашето младо поколение. Според мен, именно ние сме отговорни за собственото си бъдеще.