Група талантливи младежи вдъхнаха нов живот на работното пространство на екипа. На изцяло доброволни начала те изрисуваха две от стените в Младежкия дом по много красив начин. Идеята се осъществи след като Доника и Михаела кандидастваха по проект за младежки инициатива към Младежки международен център-Бургас. В интервю пред нашия сайт двете момичета, които са отговорницитте за проекта, споделиха защо са решили да участват в тази дейност, отнела им немалко време, труд и усилия, но приключила с един изключително красив краен продукт, с който ние и те много се гордеем.
Здравейте, момичета, бихте ли сте представили накратко…
– Здравейте, аз съм Доника Георгиева, на 18 години от град Бургас. Занимавам се с изкуство и в момента изучавам специалността рекламна графика в НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров”. Ръководител съм на този проект и автор на самата илюстрация.
– Здравейте! Аз съм Михаела Димитрова, също на 18 и уча в ППМГ“Акад. Никола Обрешков“. Взимам участие в този проект като помощник-ръководител и част от екипа.
От колко време се занимавате с изобразително изкуство, как се запалихте по четките и боите?
(Доника): – Изкуството винаги е играело жизнено важна роля в моя живот. Още от малка обичам да изразявам себе си чрез него. Винаги съм била любопитна в това да експериментирам и изпробвам нови техники. И до ден днешен продължавам да творя в много различни насоки на изобразителното и дигигаталното изкуство.
( Михаела ): – Винаги, още от дете съм обичала да рисувам и да се занимавам с различни изкуства. Напоследък обаче рисуването се превърна в една значима част от живота ми и смятам в бъдеще да продължа да се занимавам с това.
Кое ви вдъхновява или мотивира, за да рисувате?
( Доника ): – Нещата които ме вдъхновяват да създавам изкуство понякога могат да бъдат изключително абстрактни. Харесва ми да наблюдавам света около себе си и да следя начинa по който той въздейства на моето въображение.
( Михаела ): – Главната ми мотивация да рисувам е да се науча да се себеизразявам без ограничения. Рисуването ми помага да се справям психически с напрегнатото ежедневие и да дам поле за изява на вътрешния си свят. Това има връзка и с друго мое хоби, а именно, поезията.
– Как научихте за младежките инициативи на Младежки международен център-Бургас по които можеше да се кандидатства? Защо решихте да участвате?
( Доника ): – За самата инициатива разбрахме от екипа на Младежки международен център – Бургас. Те се свързаха с мен чрез познати и ме запознаха с възможността да бъдат изрисувани две стени в техния офис. Идеята ми се стори изключително приятна и нужна. Реших да взема участие. С Мишето заедно започнахме огледите на пространството, формирането на проекта, изготвянето на скиците на стената и кандидатстването в конкурса за финансиране. След като идеята ни беше одобрена, веднага се заехме с това да изберем качествени материали. Вложихме много усилия и лично аз съм изключително доволна от това, което създадохме.
– Как се спряхте точно на тази идея, която се изрисували върху двете стени – върху тях виждаме момиче, а около нея растителни детайли?
( Доника ): – В интерес на истината, първоначално имах множество идеи. Спрях се на тази, защото истински обичам значението зад нея. Самата илюстрация е вдъхновена от голямото смокиново дърво, намиращо се във вътрешният двор на Младежки дом. За мен то е именно сърцевината на това креативно пространство. Първоначално дори си мислех да включа елементи от смокинята, но после се спрях на една идея малко по-тропическия вид на растенията. Главният мотив на илюстрацията е, че природата е близо до нас, физически и душевно.
– Освен вас през тези дни, когато рисувахте тук при нас, идваха и други младежи, които се включваха в дейността ви. Колко души бяхте цялата група?
(Михаела): В различните дни идваха различен брой хора, но това е напълно нормално, тъй като е лято и всеки има и други лични ангажименти. Но сме благодарни на всички, които се включиха и ни помогнаха!
(Доника): Заедно, успяхме да създадем една изключително приятна работна среда. Благодарна съм на нашите доброволци за тяхното старание и отговорно отношение към инициативата.
– Какво обичате да правите през свободното си време? Рисуването ли е вашата тръпка и онова, което ви е най-на сърце?
(Доника): Смея да кажа за себе си, че съм много контрастна личност в това отношение. Винаги съм обичала да се занимавам с много и най-различни дейности. За мен изкуството е главното нещо, с което искам да продължавам да се занимавам професионално. А в свободното си време обичам да се занимавам с пирография, фотография, свирене на китара и практикуване на flow arts.
(Михаела): И аз се занимавам с много дейности, но смятам, че именно рисуването е едно от най-важните звена в творческото ми развитие. Интересувам се от пирография, от ръкоделие, работата с различни материали като дървообработване, например. Също плета и шия, свиря на китара. Рисуването обаче сякаш обединява всичките ми занимания в едно и то е визуализацията на крайният продукт. Интересни са ми областта на интериорният дизайн и архитектурата и именно с това имам намерение да се занимавам професионално в близкото бъдеще.
Има ли други проекти, по които ще работите отново двете заедно? А какво ви предстои и в личен план, вие ще бъдете в 12 клас?
(Михаела): Да, и за двете ни това е последната учебна година в училище. Аз като цяло съм положително настроена към бъдещи проекти. Това което научихме е, че скоро ще бъде изградена базата на Младежки Международен Център в квартал Меден рудник. Ако ни се отвори възможност, пак бихме се заели с подобна инициатива там. Моето намерение е да остана в България и да работя в тази насока тук. Ние сме младите, и от нас зависи бъдещето.
(Доника): До сега винаги съм обичала да взимам участие в различни инициативи, но този проект е първият, който ръководя изцяло аз. За напред смятам да продължавам да реализирам успешно идеите си и да се включвам в още много конкурси и проекти.
Планът ми е да продължа обучението си в България. В бъдеще желая да изградя кариера в графичния дизайн и фотографията. За мен чрез дизайнът съвсем умело може да се създава символика, която да достигне до всеки един човек. В него няма езикови бариери и затова той може да бъде наречен „езикът на новото време”. Вярвам в силата на нашето младо поколение. Според мен, именно ние сме отговорни за собственото си бъдеще.