Група талантливи младежи вдъхнаха нов живот в работното пространство на екипа. На изцяло доброволни начала те изрисуваха две от стените в Младежкия дом по много красив начин. Идеята се осъществи след като Доника и Михаела кандидатстваха по проект за младежки инициативи към Младежки международен център-Бургас. В интервю пред нашия сайт двете момичета, които са ръководители на проекта, споделиха защо са решили да участват в тази дейност, отнела им немалко време, труд и усилия, но приключила с един изключително красив краен продукт, с който ние и те много се гордеем.
– Здравейте, момичета, бихте ли се представили накратко…
– Здравейте, казвам се Доника, на 18 години от град Бургас. Уча в НУМСИ “Панчо Владигеров”. Ръководители сме на този симпатичен проект, на който дадохме името “Слънчев кът”.
– Здравейте и от мен! Казвам се Михаела, също на 18 години от Бургас. Уча в ППМГ “Акад. Никола Обрешков”.
– От колко време се занимавате с изобразително изкуство, как се запалихте по четките и боите?
(Михаела): Любителски с изобразително изкуство се занимаваме от началото на живота ни. Била съм на 4 години, когато съм започнала да рисувам коне по някакъв детски начин. Рисуването за всеки артист е начин да се отпусне и да изрази себе си. Това, което ние правим като изобразително изкуство, е огледало на вътрешния ни свят.
(Доника): Да, наистина от много малки се занимаваме с това. Лично на мен първите ми творби са били в областта на абстрактното изкуство и до ден днешен се занимавам и интересувам от него. И аз също обичах като малка да рисувам животни и по-конкретно вълци.
– Кое ви вдъхновява или мотивира, за да рисувате?
(Михаела): Тъй като аз съм в Математическа гиммназия и съм в паралелка с математика и английски и ако трябва да бъда честна – това изключително много ме напряга и това не е моето нещо. Затова усещам и възприемам рисуването като отдушник и да си вляза в моето пространство и комфтортно балонче, да се отпусна да бъда себе си. При мен изобразителното изкуство има връзка и с поезията, тъй като аз и пиша. И при поезията всичко е в образа – има една образност, която се следва и пак всичко е много абстрактно.
(Доника): При мен по-скоро е съществуване: сблъсъкът между вътрешния свят и този, който е навън. Ако трябва да съм искрена подсъзнанието и онези мигове, които сънувам, са моя извор за абсолючно всичко. Абстрактните думи, нещата, които може да видиш или когато непременно си отишъл да ги видиш.
– Как научихте за младежките инициативи на Младежки международен център-Бургас по които можеше да се кандидатства? Защо решихте да участвате?
(Доника) За самата инициатива разбрахме от екипа на Младежки международен център-Бургас, тъй като те се свързаха с мен чрез познати и ме запознаха със своята идея. След като разбрах за възможността да се изрисуват тези две стени и веднага се впуснах в нея. Стори ми се изключително приятно и нужно това да се случи. Започнахме с писането на проекта, изготвянето на скиците, кандидатстването в конкурса за финансиране. За наша радост проектът беше одобрен и след това започнахме да действаме с намирането на конкретни материали, които трябваше да бъдат закупени и възможно те да бъдат най-качествените, за да се получи крайният ни продукт по най-добрия начин.
Аз лично съм изключително радостна от това, което направихме, защото наистина избрахме най-добрите тонове и качествени бои. Определено най-големи трудности срещнахме, когато трябваше да изографим скицата върху стените, защото всичко трябваше да е максимално точно.
– Как се спряхте точно на тази идея, която сте изрисували върху двете стени – върху тях виждаме момиче, а около нея растителни детайли?
(Доника): Имах много идеи, аз по принцип съм крайно идеен човек и постоянно ми идват какви ли не идеи – докато се къпя, докато готвя… Накрая се спрях именно на тази, защото бях вдъхновена от едно нещо, което е много важно в Младежкия дом – огромното смокинево дърво. Това е нещото, което ме вдъхнови, защото е именно сърцето на Младежкия дом и е крайно характерно за това пространство. Оттам ми възникна и идеята за този дизайн, който е по-растителен. Отначало си мислех да вкарам самите елементи, характерни за смокинята като дърво, като плод, но после ме обхвана една по-тропическа вълна и реших да изобразя момичето като персонаж, което допуска близо до себе си природата и се обгръща с нея.
Целият процес – от възникването на идеята, до изготването на проекта, кандидатстването и одобрението, а след това закупуването на материали и завършването на стените, ни отне около един месец.
– Освен вас през тези дни, когато рисувахте тук при нас, идваха и други младежи, които се включваха в дейността ви. Колко души бяхте цялата група?
(Михаела): В различните дни идваха различен брой хора, но това е напълно нормално, тъй като е лято и всеки има и други лични ангажименти. Но сме благодарни на всички, които се включиха и ни помогнаха!
(Доника): Около 15 човека бяхме доброволците. Безкрайно сме благодарни на хората, които отделиха от времето си и дойдоха не по задължение, а да се забавляваме, да си изкараме приятно докато творим, с много музика и забавни моменти! Това беше едно изключително артистично и приятно изживяване!
– Какво обичате да правите през свободното си време? Рисуването ли е вашата тръпка и онова, което ви е най-на сърце?
(Михаела): И двете се занимаваме с изключително много неща. Едно от тях е рисуването. Личната ми амбиция е в бъдеще да стана архитект. За мен рисуването и участването в проекта, по-конкретно измерването и останалите пипкави работи, е като възможност да видя дали това е нещото, с което наистина бих искала да се занимавам и в което да се развивам.
Освен рисуването чисто любителски свиря и на китара, както и се занимавам с още доста други дейности.
(Доника): Аз също се занимавам с изключително много дейности. Контрастни са съотношенията едно с друго. Но за мен рисуването/изобразителното изкуство е главното нещо с което искам да се занимавам като професия. Това е моята главна насока в живота. В НУМСИ “Панчо Владигеров” изучавам “Рекламна графика”, което е пряко свързано малко или много с изготвянето на проект, където самата скица има нужда първо да бъде изготвена дигитално, а след това съразмерена спрямо стената. В свободното си време се интересувам от пирография. И аз като Михаела обичам да свиря на китара в свободното си време. Друга голяма слабост ми е фотографията.
Има ли други проекти, по които ще работите отново двете заедно? А какво ви предстои и в личен план, вие ще бъдете в 12 клас?
(Михаела): Това, което подочухме, е че предстои откриването на вашия Младежки международен център в комплекс “Меден рудник” и сме склонни отново да се впуснем в подобен проект с цел да се изгради визуално базата.
Конкретно за мен – аз искам да си остана в България и да работя в насока културно обогатяване. Ние сме млади хора и наша е работата да освежим малко положението в страната ни.
(Доника): Мишето е страшно надъхана този път тя да изготви скицата и да рисува по следващия ни проект в сградата ви в “Меден рудник”. Ще има предостатъчно място за изява и със сигурност имаме нагласата да работим заедно с вас по съвместни проекти.
В личен план искам да направя кариера в изобразителното изкуство, по-конкретно в графичния дизайн или пък във фотографията. Определено за бакалавър съм решила да уча в България – или София, или в Пловдив. А после за магистратурата може да продължа развитието си в чужбина. Има много потенциал в нашата родина и ако ние младите не допринесем за по-добро развитие на страната ни, то няма кой друг да направи това.
